Време за поезия

Елиза13 (Мария)
244 848

17 нояб. 2022 г., 07:13

Поэзия

415 0 2

Захапа менгемето хладния детайл,

застърга диска шумната си песен

и всеки следващ стон изтече отънял

от натиска житейски сътворява есен.

Между невзрачен шум и боцкащ прах,

търкулват се минути в равносметка.

Живея ли отвътре в свобода без страх

и топло ли е в скъсаната ми подметка.

Разбирам мигновено в натрапчивия студ

в душата ми искрящо запалил Си камина.

Живота в свобода проправя смело път

на песен грееща от пролетна картина.