Времена, времена

Времена! Трудни и много тежки!

И хлябът и млякото горчат.

И бедни и слаби! Стари и крехки!

Страдат хората тъгуват и мълчат.

Парите се трупат в богатите

гуляи, пиршества и охолен живот.

Ръцете преплели в молитва бедните.

За малко радост! А живеят като скот.

Времена! Кой е молил за това?

Децата гладни! Трохите не стигат!

Мизерия! Без право на труд! Само слова!

Демокрация било така и викат.

Няма ги заводите, пусти са полените

угари черни напомнят други времена.

И  в хората и в животните горят вените

за хубави дни се връща само спомена.

До сетен дъх ще се боря за другите.

За светли дни! За красиви старини!

Кой доведе този живот? На кого са заслугите?

Светът се променя! Светът иска светли бъднини!

Тъгата е страшна и лесно убива

тъжни умират и хората забравили радостта.

Властният заплати не дава и богатство скрива.

Гази слабият, не цени на човека честта.

А къде е бог, на който се молят?

Къде са любимите народни песни?

За напомнят за робството! Как хора се колят!

Къде отиде свободата? Къде са дните чудесни?

Времена, времена! И хора страдалци!

Безпомощно миговете се губят, излитат.

Стягат гърдите! Мълчат и стискат палци!

С  вяра чакат светли дни! И богу викат!