Nella_gold (Нели )
841 4525
5 февр. 2009 г., 06:45

Временно понятие 

  Поэзия
505 1 4
Скрепих с целувка твоето очакване.
А устните ти толкова са топли!
Реших, че мога да ги запечатам .
За да запазя в мене сладостта им.


Докоснах със върха на пръстите челото ти.
Да изтрия капчиците пот от него.
Уморен си, зная, но очаквано реших,
че можеш да ми отговориш, подобаващо.


Притисках вените ти, мислено,
и движещата кръв по тялото.
А скулите ти са изпъкнали от напрежение.
Преди да кажеш нещо, замълчи си.


Разбрах по твоите движения.
отчетливите са ударите на сърцето ти,
забързани. Но виж все пак
дали не е развързан възела,


преди да си решил да го отрежеш.
Ръцете ми. Ах, колко непохватна съм!
Ръцете ми треперят, сякаш са измръзнали.
А колко исках тъй да те прегърна!


Но времето е временно понятие.
И в мигове такива вечно бърза.
Студено ми е, сякаш съм посърнала.
Вземи ме само и стопли ме в себе си!

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления!
    Чудесен стих!
  • Но времето е временно понятие.
    И в мигове такива вечно бърза.

    То бяга, но ние ще успеем да си откраднем частичка от него!
    Нали, Нелко?
  • Бих го пейстнал цялото!!!!!

    Поздравления!!!!!!!!!
    Поздравления!!!!
  • Преди да кажа нещо,
    миг ще замълча,
    словата, казвани начесто,
    чувствата ще заличат...!
    Запечатвай мигове, Нели!Поздрави!
Предложения
: ??:??