21 сент. 2007 г., 09:30

Времето... 

  Поэзия
699 0 1

Времето играеше драма
с костюми и лица непознати,
с декори, покрити с тъга,
на сцена от шарени плочки,
потънала в гъста мъгла.

А героите, безмълвни лица,
отдавна забравили какво е живот.
В пиеса за двама
открили парченце любов.
И тъй искрен бе - момент на раздяла
с думи изречени
и прегръдка след тях.

Но времето тъй бързо тече,
не спира да търси нови герои за своята драма.

 

© Тръмс Гърков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??