Времето

9 июл. 2017 г., 17:25

Поэзия » Философская

350 0 2

Времето

Час след час,ден след ден времето отминава,

само спомените за хубавите дни остава.

Времето рисува по моето лице,

по лицето – бръчки, по косата – кичури бели.

Рисувай, това не ми тежи,

знам живота е кратък, истина е уви.

Но ти не можеш да достигнеш до сърцето,

то още е сърцето на детето.

Ще си остане вечно младо всякога,

със спомена за Любовта за някога!

С времето растат и моите деца,

кога бяха малки,а виж ги сега.

Две момчета, две малки братлета,

на татко си те са две орлета!

Ще мине време и ще отлетят,

дано мойте заръки те да запаметят!

Да бъдат честни и добри,

така не ще останат те сами!

Времето си върви, то отминава!

Важно е след себе си да оставиш следа!

Да си спомнят за теб някога!