Днес времето бе тъжно някак мрачно и сиво... Денят се роди мокър, във плач, плачът на отхвърлени чувства... По обяд изясни, показа се слънцето, поредната луминисцентна лампа в безкрайния тунел на живота... Пронизващия вятър говореше истини, но кой ли да му повярва... Като винарки надеждите се лепяха по луменисцента за да изгорят напразни и ялови... Настъпи вечерта, студена и ясна, вятърът се прибра неразбран, уморен заглъхна във нищото... Звездите са очи на мъдрец осъзнал себе си прекалено късно... Днес времето бе тъжно, да видим какво ще е утре...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Дано да е бил последния такъв
Поздрав и усмивка.