Времето е просто Юпитеров пръстен -

космическа роса по петите на звездите,

луна в разрошен полет,

изгубено слънце в тревата на спомена.

Няма къде да се приземя,

а и всъщност не искам.

Стрелките ми отдавна кървят

в затворен кръг.

Вечен часовник съм.

Времето е просто изгубена обица,

когато последните капки роса

се отъркват по студените ти пети,

а ти все още не си отръскала

сънната заблуда

от разрошените си коси...

Къде отиваш, при кого?

Там отдавна няма никой...

Мимолетна сянка, крехък плод,

поел в себе си цялата горчивост

на още един несбъднат живот.

Никой никому не е нужен -

закови стрелките на стария часовник.

Времето е просто изгубена обица...