Колко пясък изтече през пръстите,
а за мен сякаш минал е миг,
много мисли не стигнаха устните
и сега в мен кънтят, като вик.
Не успях да наситя душата си,
бях изгубена в празноти
и забравих, че стапя се пясъка...
Няма време да се пести.
Не достига, не беше достатъчно,
всяка радост без теб ме боли.
Но е късно. И безостатъчно.
Всеки пясъчен мост се руши!