13 окт. 2006 г., 15:27

Времето и ние 

  Поэзия
781 0 2

  Времето и ние

 

Не ме изпреварвай време,

докато съм жив поне

не ми слагай това бреме,

да те гоня,нямам коне.

 

Дай ми малко, време,

да бъдем рамо до рамо,

да възседна твоето стреме,

да препускаме двамата само.

 

Бягаш от мене време,

бягаш от всички нас,

и накрая уморени ще спреме,

да отдъхнем в последния час.

© Стефан Вангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това съм го пропуснала, а е толкова мелодично и истинско.

    Поздрав и усмивка.
  • Все се гоним със времето - тичаме,
    с бързи стъпки - не ходим - летим,
    запъхтени, без дъх, но не спираме,
    ала все не можем да го уловим!

    Поздрав за стиха, хареса ми!
Предложения
: ??:??