Времето мъдро капки мигове лее
и в потоци часове бързеи събира,
с устрем към реки от дни да прелее,
в море на години прилив разбива.
С течение бурно към вечността
падат век след век на талазни вълни.
И губи човечеството посока и следа
с кораба си - разбити надежди и мечти.
Сега с вълна-възход, а утре с буря-крах,
времето твори един и руши друг свет,
а човешкият род - в стремеж частици прах
да опази от постигната победа занапред, ...