nezemna (Неземна)
355 1168
8 дек. 2016 г., 13:50

Времето спря... 

  Поэзия » Философская
426 2 6

Времето, нацупи се и спря,
омръзнало му бе от задължения,
затвори си очите, занемя,
и забрани си всякакви движения.

 

Панически светът се преобърна,
и зимата със лански сняг ни сгря,
нощта със слънцето внезапно се загърна,
луната сънена, на сутринта изгря.

 

А хората от ужас полудяха,
че времето им станало за смях,
а досега дали живяха, или тляха,
това не беше ясно и на тях.

 

Е, свърши се, от днеска няма време,
кой бързал – бързал, кой живял – живял,
щастлива съм, не бързам, не ми дреме,
че няма време... носи ми печал.

© Неземна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви
  • "Е, свърши се, от днеска няма време,
    кой бързал-бързал, кой живял - живял..."

    Хареса ми твоят стих, Цвети!...Поздрави!...
  • От запад, слънцето започна да изгрява
    и всички хора взеха да се чудят
    дали да лягат, или пък, да стават,
    да се приспиват ли, или пък, да се будят.

    Поздрав, Цвети! И при мен- в любими!
  • Много е хубаво! Времето спира в момент на отчаяние, на загуба голяма, на болест., а после пак тиктака. Поздрави!
  • Поздрави Цвети че пишеш със сърцето си. Хубав стих!!!
  • Цвети, много, ама много ми хареса! С твое позволение поставям в любими. Радвам се, че отново имам възможност да прочета нещо твое! Благодаря ти за удоволствието!
Предложения
: ??:??