Вретеното се върти, върти се лудо и не спира.
Гледам го, не отмествам поглед и ме хипнотизира.
Вретеното разказва истории от други времена.
Когато баба била е млада, а дядо – непокорен и пиян.
Вретеното превръща овчата вълна в тънка нишка.
Която ще роди топли елечета, жилетки и чорапи.
Вретеното прави чудеса – учи пръстите на съзидание.
Превръща времето в смисъл, а живота – в търпение.
Гледам въртящото се вретено, хипнотизира ме.
Песента му крие толкова приказки неразказани.
Виждам баба как бърка качамак, а дядо е почерпен.
Един обикновен ден, само че сто години назад.
Липсва ми това вретено. Липсва ми детският спомен.
Дори досадният звук, който така бързо ме приспиваше.
Липсва ми тази хипноза. Сега пия шепа приспивателни.
Но нищо не може да замени миризмата на жива вълна.
© Ваня Накова Все права защищены