Сърцето ми износи твойто вричане
напук на хора, на сълзи, на всичко.
Изтлях и сведох цвят – като кокиче.
Рисувах с теб гнездо за малко птиче.
Не съумях в света ти да се впиша.
И с вяра мека бях – като съпруга.
Без мен свободно можел си да дишаш.
Слънца да сътворяваш... но за друга.
Отмерването тича по стрелките
и с всеки ход напред се впиват в мен
ръцете и вините ти прикрити,
очите ти и споменът за ден.
Не искам да си спомням, позволи ми
поне за тази нощ да е различно –
безтебен свят за мен да изградим.
Сърцето ми пометна твойто вричане.