На Връбница. Света Неделя.
Пред храма – хрисима тълпа.
Незрящи идват да прогледат,
сакати – да проходят пак.
И свещи, и зелени клонки,
и просякинята с дете.
Един търгува със иконки,
друг се навърта да краде.
А-а, моята душа ли? Там е!
Ама и тя едни ги върши...
Стои в градинката пред храма
и чака празникът да свърши.
И да ни поведе безмълвна,
и без да знае накъде –
слепците, мен и оня, тъмния,
дошъл пред храма да краде.
© Райчо Русев Все права защищены