Затръшвам врати след себе си,
една след друга.
Далечни трясъци... Боли...
Запалвам цигара. Една сълза изгори сърцето ми...
За последен път съм такава глупачка!
Ще си сложа любимото червило,
ще да бъда Никоя...
онази студена жена с восъчно лице
и загадъчна усмивка, която обича да танцува
с непознати...
Връщам ти любовта в
целофан, за да не се одраска отново
от грубите щрихи на нежността ти...
автор: Моник Валерѝ
дата: 06.07.2016 г.
© Моника Стойчева Все права защищены