17 окт. 2017 г., 23:25
Есен е. Напира тъжен здрач,
като в миражна жарка вечер,
с котешки молещ плач
и едно лице в моите шепи...
Него ли целувах или сумрака?
Ох, не помня вече...
Само знам, че в жегата гориш,
за есента далечна и не мислиш,
но когато тя неумолимо те повика
пожари стари в теб отприщва ..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация