Все някой ден
Вървях сама замислено по кея
и кучето, разбира се, със мен
и чувствах, със душата си копнея
да срещна онзи поглед уморен
на стареца със ситната походка,
във спомени вглъбен.
Защо?... и се загледах във водата -
едно перце се носеше надолу,
а вятърът нагоре по реката
го тласкаше и се въртеше соло,
но все пак някой ден... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация