Все още пазя блясъка в очите,
искрите златни жал и доброта.
Готова съм след облак да политна
и да изтрия нечия сълза.
И още блика музика в сърцето.
Все още съм усмивка и дъга.
Все още съм момичето, което
с луната разговаря и с дъжда.
Забравени са миналите вопли.
В сърцето ми - отворен, светъл дом,
добре дошъл е всеки да се стопли,
ако пристъпи с обич мълчешком.
© Мима Иванова Все права защищены