Все още те помня такава -
безсъние лудо в съня ми,
осъдена на теб да се дава
дълбоката обич в гръдта ми.
Все още те помня засмяна -
грейнала в мойте ръце -
влюбена, вярна и пряма -
с нежно и светло лице.
Все още те помня дълбоко
и навярно ще помня вовеки
как бях прободен жестоко,
как ни сцепиха тъмни пътеки.
Все още те помня такава -
до полуда влюбена в мен,
без тези стени от забрава,
зазидали моя сив ден.
Все още те помня такава...
© Александър Тодоров Все права защищены