Все по-жив

10 нояб. 2022 г., 17:12

Поэзия

237 3 3

Все по-добър, все по-смирен – макар за мене да е рядкост,

провождам своя минал ден със мисълта, че съм за кратко,

че, всъщност, съм един мъник във слънчевата му корида,

и – както съм дошъл за миг, току-виж – утре си отида? –

живях почтен и справедлив – и честно си извадих хляба,

на листа бял – със прост молив изпях душицата си слаба,

играх ва банк – ези-тура! – и нищо свястно не постигнах –

не бе съдбата с мен добра, със други думи – беше свидла,

възторзи, слава и успех? – тях нека друг да ги спечели! –

дал всичко, нищичко не взех на път към Райските предели,

изпращам своя минал ден, какво ще е Отвъд? – не зная.

Все по-добър. Все по-смирен. И все по-жив – преди Безкрая.