Все повече...

26 июл. 2014 г., 15:14

Поэзия » Другая

388 0 2

Все повече се деформираме.

И все по-малко се познаваме.

Принудени сме да избираме -

позорна бедност или плява

от хиляди ненужни думи,

които никого не хранят.

Враждебна скита помежду ни

една ненавист, твърде ранна.

Най-подличко в гърба се стреляме.

Заливаме се с кал словесна.

Въртим се нощем във постелите,

не спим - все гузни и безчестни.

Присмиваме се на глупаците -

те непрестанно гонят вятъра.

Не ни харесват и юнаците,

надвили някак си ламята.

Но вечер тихо и умислено

във тъжното небе се взираме

и неоткрили свойта истина,

като звезди без път умираме.