"Животът е всичко.
И всичко е живот.
Без него ние сме нищо –
поредния запълнен гроб."

Колко страшно това звучи!
Как смразява кръвта!
Но и най-мъдрият мълчи,
когато говори Смъртта.

Защо казвам това?

Да всявам страх?
Да пазя мира?
Да хвърлям в очите ви прах?
Да контролирам реда?

Защо изричам тез слова?

Защо казвам, че надежда няма?
Дали това е лъжа голяма?
Дали мракът вечен не е измама –
да направи душата ни няма?

И ако е – какво тогава?