Черен облак се носи в небето,
нещо шепне ми. После гърми.
И на топка се свива сърцето.
Притъмнява. В очите вали.
И поливам земята със мъка.
Сякаш искам да свърши света.
Тебе чакам. Хвани ми ръката!
Ти съкровена моя мечта!
Прегърни ме – искам с теб да остана.
Нека слеем щастливи души́.
Щом в живота в прегръдка сме двама.
Всеки облак далеч ще лети!