9 апр. 2008 г., 07:59

Вселена 

  Поэзия » Любовная
622 0 5
Като полъх от бурна случайност
и крещяща с любов тишина,
отначало те чувствах до крайност,
съвършена загадка - Жена...
Необятност, събрана във шепа.
В реалност превръщаш съня,
а сърцето се пръска от трепети,
съвършена загадка - Жена...
Упоен от пресъхващи чувства,
до невидимост бързо раста...
Вечността от мига ти изпуска,
съвършена загадка - Жена... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??