28 мар. 2018 г., 03:38

Вселена 

  Поэзия » Другая
358 0 2

 

Докоснах се до този свят.

Родена със любов.

Родена да обичам.

Тя е всичко моята Вселена.

Детство, радост, мъка, драма

поезия... живот.

 Но в огромната Вселена,

чувствам се безлика.

И душата ми полита окрилена.

Не може нищо  да я спре.

Високо в небесата се издига,  

като птица наранена.

Далеч оставя света безлик.

Изпълнен със злоба и омраза.

Душата изморена,

в облаците се издига.

По- спокойна и обичана.

От хроничен яд отрича се.

Сплотена със сърцето.

Небето с радост ще да я дарява.

Дъждът  ще измива  и сълзите.

Вятърът спомените ще отнася.

Спокойна ще е сред звездите.

Щастлива избягала от дните.

Това е моята Вселена.

 

© С. П. Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??