Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
5 нояб. 2020 г., 13:48  

Всемирно 

  Поэзия
353 6 6

Звездите са мъгливи, в пепелно отвъдно.
Сълза на Бог  - Луната капва, сред росата.
Неземен глас от мрак шепти: Ела! Ще сбъдна,
с прашинка звезден прах и обич чудесата,
които пише по реката вятър - с руни
извайва ги от звук щурецът - с тъжни ноти,
ела и позволи, нощта да те целуне,
и да остави ясен белег - на челото.
По него ще познаят идните години,
животът ти от метеорен дъжд предречен,
щом тъмна сянка нощем, през Луната мине,
ще виждат теб, поета влюбен и обречен...

 

----------------------------------------

"Изля" се, докато слушах същата мелодия...

 

https://youtu.be/fwj-T911iIQ

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
В дълбокото
RainaVakova RainaVakova
Поэзия » Другая
Измисляй ме понякога случайно!
От всички тишини
събрала бури,
живее ли любимата ти тайна
след залеза ...
  547  10  7 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, приятели! П.П. Тц, с прахосмукачката, сенсей. Метлата ми протрива скафандъра.
  • Уха! Полетя над звездите. С метлата?
    Хареса ми!
  • Велики сте! Браво!
  • Благодаря, Юри!
  • Чак сега прочетох текста - на руски. Близки са, наистина...Това "видях", това написах...Овен, сбъркан...Гуш!
  • Магична е тази норвежка песен...но твоят стих е по-близък до текста й, а аз се вдъхнових и от клипчето. Благодаря ти, Наденце - чувствително сърчице си!
Предложения
: ??:??