vassilia (Василия Димитрова)
4 0
5 нояб. 2011 г., 17:36

Всеобхватност 

  Поэзия » Любовная
557 0 8

Ще си отидеш, когато стряхата ти дотежи

и твоят сън отново се превърне в харман на други светове…

Тогава

масата ще се огъне под недоядения хляб,

сърцето ми пред теб ще хукне вратите да залоства,

а аз след него ще вървя да ги отварям,

та на сбогуване пред прага

смирено пред тебе да се причести...

А ти?

Не знам.

Но, дето и да идеш,

вместо вода сълзите ми ще пиеш,

когато плача скрито.

© Василия Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??