Паркирана стоеше метлата зад вратата
и ходих аз пеша от дни тъй из гората,
и билките си носих във раница на гръб,
и гъби, и къпини, дори и вълчи зъб.
Реших да проверя накрая резултата -
да се пременя за бала на гората.
Свалих от закачалката роклята красива -
цялата от паяжини - дантелени и сиви,
с ръкави на верев и талия висока.
Заслужава си напълно пак пеша да ходя.
Облякох я внимателно, да не пусна бримка,
огледах се и ахнах - аз, като картинка.
Добавих във косата парчета от дантела
(от ъглите, които, добре, че не съм мела),
изкарах си метлата и котката наметнах -
към бала на гората, през клоните, изчезнах.