Всички пътища водят на юг.
Всеки спомен е сол върху рана.
Колко малко ти трябва сега
за да тръгнеш пеша към Балкана.
Топла дреха от облак смълчан.
И жребче с тънкостволи копита,
а край тебе – самият Балкан
със въздишки от огън да рита.
Всичко друго е само декор
в тази блудкава мелодрама.
Безподобен и сляп коридор
от незавършена епиграма.