Всичко
Съвършено различни и вънкашно чужди,
понесли към нищото дните си,
отхвърлили в минало своите нощи,
се поглеждаме един друг във очите.
И откриваме себе си
Откриваме всичко и нищо
Откриваме пътища,
пътища, по които изгубихме дните си.
Откриваме болката, ласката.
нощта и деня
Откриваме сънища, тягостно горестни,
сънища, прогонили надалече съня.
Откриваме трепета, устните,
топлата, стенеща длан.
Откриваме смисъла, чувството,
свят в самота обкован.
Сенки и мигове,
погледи,
бяг.
Откриваме нашите стъпки
по самотния пясъчен бряг
Откриваме радост и мъка
Откриваме сълзи и смях.
Откриваме чувство на тиха тревога,
обзела надежда и грях.
Откриваме нищо
… и всичко.
Поглеждаме се един друг във очите,
отхвърлили в минало нашите нощи,
понесли към нищото дните си.
Свеждаме поглед и сливаме устните си.
© Деян Иванов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ти, Ирина! Според мен именно в това е смисълът. Аз много често се припознавам в твоите, в тези на Скитница, на Деница...
Нали така ги чувстваме близки и истински. Ако не ги почувстваме близки до сърцето си, няма да ги разберем. -
На моменти се припознавам в нечии стихове. Нормално, на всеки се случва. Тук не, но пак има силно влияние, въпреки, че ти съвсем явно не претендираш за някаква вещина и майсторство. Като докоснатите от великия дух стихоплетци
-
Благодаря ти, Скитница!
И това е малко старо. Но все още ми харесва и на мен. -
Красиво е и истинско, когато в очите на другия се откриваш и потъваш в тях, понесен на крилете на най- красивото чувство - любов! И е хубаво, че всичко отминало- добро и лошо, не може да промени това усещане...
Много, много ми хареса! Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
… и всичко." - Замечательно!