Нещо много го закъсах.
И в нищо не върви.
Червеният конец се скъса.
Хванала съм зли очи.
Но ми казаха в квартала
имало добра жена.
Всичко тя от раз оправя.
Маг Кремена е върха.
А колко питах ще ми струва.
Нищо казаха, почти.
Всичко тя ще излекува.
Без и капка да боли.
Открих я във барака.
Почуках тихичко, едва.
А вратата ми отвори
някаква ламя.
Ноктите й дълги
черни като нощ.
В главата пеперуди.
А в ръката с остър нож.
Понечих да си ходя.
Тя ме дръпна със замах.
Седнах върху кожа.
На какво и не разбрах.
Почна да ме маже с
някакви неща.
Цяла се тресеше.
Магия страшна туй била.
Колко ще ми струва? -
Попитах странната жена.
Живот не се купува -
Тя отвърна ми с тъга.
После изтощена
падна в моите крака.
Прошепна - вече е свалена
черната злина.
Сега ли? Всичко е чудесно.
Звезди около мен.
Само дето си останах...
без апартамент.
© Виолета Все права защищены