Стара сцена, грим и фантазия,

актьори, статисти и беден декор,

представям пиеса: “Немска гимназия”,

с малко мъка ще има и хор.

За жалост сценария е вече написан,

режисьор си нямаме дори.

А колективът- в работа олисан,

от години дните дълги брои ли брои.

Публика няма, всичко тъне във прах,

аплодисменти не чувам, нито пък смях.

Но актьорите не спират- от сутрин до вечер,

и този спектакъл сякаш ще е вечен.

Дали е трагедия.. или пък драма?

Главната роля е поверена на “мама”,

сюжетната линия- самата тя води я,

като се замисля...май че е пародия!

Репетиции тук няма, нито повторения,

програмата се сменя- все нови представления!

Ако някой отсъства, нов ще го замести,

за постоянно после и той ще се смести.

Персоналът се увеличава съвсем периодично,

но това си е нормално в наш’то време динамично.

На сцената скучаещ никой не остава,

пък нищо, че казват “безработица настава!”.

Всеки има роля и нея си играе,

всяка жаба гьола нека да си знае.

Германисти, художници, математици,

спортисти, музиканти и алкохолици...

В нашия театър- интернационален,

има отдел- строго конфиденциален,

Работи, но само за някои актьори,

другите все още са само аматьори.

От комедия до драма- всичко тук играй се,

от трите трупи-“Leistungs”,”Sprach” и „Scheisse“.

Лафка в театъра вратите отвори,

но ако искаш нещо:”Нямаме, sorry”!