9 дек. 2016 г., 12:48
https://www.youtube.com/watch?v=j3MUrBgqEkc
Не, че искам, да си припомням.
Не, че нещо... но просто пак слушам
тангото на Армик, и си спомних
как танцувах, колко много обичах...
Как смехът ми огласяше стаята.
Как светът се побираше в шепата.
И след поредното многоточие
се побирам в едно пълнолуние.
Окръглила света си до лудост
от две шепи пълни с наивност,
че преляла кръвта си в луната, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация