Слънчев лъч те докосва сърцето в мен омагьосва. Караш го да вика и крещи: "Къде си ти?" Откакто пред мен се яви омагьоса всичките ми дни. И превърна ги във миг, миг във вечността - загубила покоя. Обичам да съм твоя и да губя в себе си покоя. Да ме караш да мисля и говоря да викам, да споря, да се боря, защото съм твоя. Защото ти ме нарече с любовни думи облече сърцето ми пред теб се съблече, твоя съм - завинаги, вече! Част от мен се смее, част от мен реве. Аз съм същото дете, което теб в съня си те зове. И болка и страст
и копнежи за власт. Да те имам желая и те имам - аз добре го зная. По-луда от винаги преди загубила в сърцето ти свойте сълзи, крещя: "Завинаги до мен бъди" и знам, че си! Ти можеш да си всичко, но аз знам какво си за мен. Ти си пролетен лъч в най-зимния ми ден. Обичам те - ти си вътре в мен!