Всичко почва някога...

16 дек. 2010 г., 13:52

Поэзия » Другая

757 1 4

Труден ден за пастиря на рибите.

Да ги гледа как върбови клонки надскачат

и се хранят нагоре с баирите,

и се пльосват във вира на здрача.

Той, пастирят, за това е пастир:

Да познава на времето нрава,

а и нрава на дълбокия вир.

Скръб и слава. Скръб и слава.

Скръб и слава?

То е просто. Няма да знаеш: Кой е враг, кой е с теб.

Без илюзии, няма да знаеш кой е враг, кой е с теб!

Две-три думи ще кажеш. Те ще кажат: - Добре!

Те ще кажат: Кажи ни! Ти ще кажеш: - Добре!

И тогава в нозете ще погледнеш калта

и ще видиш как глината

бавно мачка духа.

Ти разбираш.

В сърцата – няма думи.

Няма думи в духа

и не може от думите да е в думи ума.
Ти разбираш?

Ти си мъдър човек!

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2013-05-23T21:57:36+03:00

"... И тогава в нозете ще погледнеш калта
и ще видиш как глината
бавно мачка духа."

Благодаря ти за Поезията!*
female_sg (Боряна)

2011-09-20T19:25:51+03:00

!
miri_miri (Мария Табакова)

2011-01-05T14:26:53+02:00

Мъдър стих! хареса ми начинът ти на писане!Поздрави!
Anita765 (Ани Монева)

2010-12-16T22:38:13+02:00

"Няма думи в духа
и не може от думите да е в думи ума."

Май мъдростта се крие точно тук.
Караш ме да мисля...