14 янв. 2007 г., 05:42
По една пътечка отскоро вървя.
Пътека стръмна и камениста.
Спъвам се, но мисълта за него
ме кара да продължа.
Дори и да падна, ще стана,
ще се опитвам до него да се добера.
Искам да го докосна, да го целуна,
да го прегърна и тази прегръдка
искам да бъде вечна.
Пътечка, толкоз трудна за сърцето ми.
Пътечка, която може би няма да извървя до края.
Мисълта за него е само в ума. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация