22 дек. 2007 г., 22:40
Сърцето ми ранено плаче,
душата ми реве със сълзи.
Очите ми са вече празни,
а тялото ми свлича се - пълзи!
Животът ми тече напразно,
съдбата ми е веч неясна.
Денят - в него еднообразно,
прекарвам часовете в стая празна!
Ти с друга си живял отдавна,
а аз научих го от нея!
Тя каза ми го, за да ме подразни
и нас напусна ни добрата фея. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация