Всичко умира с нас

17 авг. 2007 г., 13:37

Поэзия

759 0 2

Слънцето спря да грее,
когато ти си тръгна.
Жарта спря да тлее,
всичко потъна в мрак.
Всичко се свежда до нас!
Веч никой не се смее,
любов няма в нас.
Разхождат се две безчувствени тела,
виждат се две мъртви сърца!
Притихнали в самота,
стоящи безмълвни в мрака!
Чуват се бегло крясъците на душите ни,
чува се зовът на телата ни,
молещи за милост и топлина,
търсещи в мига любовта,
с едничка надежда
за топла прегръдка
и нежна целувка...

Всичко умира с нас

Свързани произведения

Комментарии

Предложения