Всяка секунда е порив,
всяка минута е дар.
Час ги рисува със молив-
писецът е ням господар
на сенки и призраци бели,
на радост и волни криле.
Секунди в минутите спрели
отключват желания ден.
И тъй неусетно минава
време наречено в стих.
Споменът в ум заживява,
рисуван в забравен триптих.
Напомня часовника глухо
финала очакван, щастлив.
На птиците песен дочу се,
литнала с порив красив.
Време изтича през пръсти,
изгаря от залез денят.
Разпъва секундите кръста,
над него надежди валят.
22.01.2016г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Все права защищены