Всяка сутрин

Умираща есен

Но ще те помня дълго

Оранжева принцесо

 * * *

Всеки нов ден

Слънцето

Ме събужда и знам че съм сам

И че съм сънувал

Първото хапче убива болката

Второто прави яркия ден още по-ярък

А ръцете ми маршируват по дървения стол

И през прозореца сезонът пламва в пожари

Сега само главата ме боли

И вече не плача толкова често

Понякога се опитвам да не мисля

Но в гърдите ми стиска ме нещо

И всяка сутрин

Всяко ново начало

Е трудно

Но всеки изминал ден

И всяка минута изплакана

Не те връщат

Така че ще те помня дълго

Оранжева принцесо

И вечер когато съм пак сам вкъщи

Ще си паля свещичка и ще се усмихвам на себе си

10 ноември 2009 г.