TeMiDa (Преследваща северния вятър)
71 1260
15 авг. 2010 г., 22:36  

Всяка вечер падам в безтегловност и сънувам те по жиците 

  Поэзия » Другая
1307 0 6

Всяка вечер падам в безтегловност

и сънувам те по жиците,

по мостове от безкрайна синьост,

все прегръщащ в нереалност птиците.

(Все извит от викове в бемоли

и зовящ въздишни мигове,

скрит където някога се молих,

раждайки от себе си проклятия и стихове.)

 

© Преследваща северния вятър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В безтегловността сякаш се къта една не много красива картинка:
    там, където твойта скрита сложност
    изрисува ме във абортирали фаталности.
    Доста сложно се изразяваш. Провокираш читателя към активно търсене и то в дълбочина. Прочетох най-малко четири пъти, за да стигна до послание.
  • Има сънища, които се сбъдват, но ти това го знаеш...и хубаво е, че поезия сънуваш и мечтаеш. Сърдечни поздрави, Теми!
  • Стихото е великолепно, но това ми е любимо:
    "по мостове от безкрайна синьост,

    все прегръщащ в нереалност птиците"!
  • Тем
    Наваксвам пропуснатото. Много радва този стих, много
  • !!!
  • Ооо, това е прекрасно! А усещането за безтегловност всъщност е хубаво!
Предложения
: ??:??