Всяко утро черна е тъма
и над мен се спуска
като клопка тъй студена.
Няма птици да запеят,
ни дори протегната ръка.
Сама душата плаче,
вехнеща под слънцето.
- А пролет ще разцъфне,
ще мирише на цветя.
Реката нозете ще залее
сред красивата зора.
И умът ми ще отплава
към незнайни брегове.
Там сърцето ще политне,
за да не умре.
© Дива Самодива Все права защищены
Има малко грешки, като пунктуация :D