Втора младост
Под очите ми осъмват сини облаци,
а в зениците се стича чернозема.
Висят над челото като стари просяци
бели преспи, сякаш откъс от поема.
От солта на капката ми става пролетно
и се мъча да намеря лична стряха,
за да мога да се върна пак след полета,
па макар крилата ми да изгоряха.
Не усетила тревогата на бъдното,
непремерено, уверено обичам.
От росата пия вяра неразпръсната
и съм пак с душата чиста на момиче.
© Теменужка Маринова Все права защищены