15 авг. 2018 г., 06:46

Втората миля 

  Поэзия » Философская
832 5 8
> И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две (Мат. 5:41).
Втората миля започва, където е краят –
стъпил във нищото, тръгваш по Млечния път.
Всички надежди зад теб върху свещи изгарят,
само че всички звезди на небето блестят.
И ако верен вървиш (даже грешно да стъпиш
ангел-пазител намества небесната ос),
може дори в синевата монета да хвърлиш,
с жълто петаче да вдигнеш за изгрева тост.
Долу ще падат мостове, дантелено тънки.
Пръсти човешки ще късат свещени писма.
Стари църковни камбани ще бият тъй гръмко, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Цонева Все права защищены

Предложения
: ??:??