Злокобен дъх – антракс и хероин

И още нещо – може би депресия...

(Все улични – като самия него)         

През остри зъби и очи светлозелени

Говорят ми за думи болезнено недоизказани

И за мрачно несбъднатите му мечти...

Може времето на вън да е идеално,

но във него металичен дъжд вали...

„Погледни небето и го погали, то е толкова хубаво, погледни!”

Опитал се (някого си, някъде си) да го убеди...

И животът напуснал, не тялото

Ала недокоснатата му от никого душа...

Ще се опитаме да я докоснем ние -

Аз, Добротата и Радостта.

Ще намерим за духовния му антракс лек...

Хероина от улиците му ще спрем...

Ще му прошепнем всичките си думи...

Пък, ако ще и да останем без език!

И мечтите му ще сбъднем - всичките, но без една -

Онази... най-натрапчивата... във която си отива,

Защото наранил го е светът....