laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
2 июн. 2013 г., 17:43

Втори юни 

  Поэзия » Другая
632 0 4

                                                                            „Потрябва ли ти жертва,

                                                                            вземи, Родино, мене.

                                                                            Туй щастие ще бъде

                                                                            в синовния ми път”.

                         

                                                                            Парашкев Цветков

 

 

Кой днеска би изрекъл тез думи вдъхновени

без миг да се замисли, без корист и без страх.

Родината е люлка, в която сме родени.

Във нея са сълзите ни и първият ни смях.

 

Тя – майка търпелива – обича безусловно

чедата си различни, с различен идеал.

Но някои я предават, раняват я отровно,

продават я на чужди без капка смут и жал.

 

За грешките, Родино, историята съди.

Дано да чуят, майко, свещения ти глас...

Дано във вековете, Българийо, пребъдеш –

едничка люлка свидна, люляла всички нас!

 

Парашкев Тодоракев Цветков е български преподавател по музика и
революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Самоубива се, за да не попадне в турски плен, понеже е ранен по  време на престрелка на четата му на 21.05.1903 г. край с. Могила, Битолско. Роден е на 20.05. 1875 г. в Плевен. 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Във нея са сълзите ни и първият ни смях."
    Харесах! Много!
  • Дано! Дано да се осаферим най-сетне и четящи и пишещи. Примерите за вчерашни саможертви не са оправдание, а упрек за днешното ни безсилие.
    Благодаря ти, Нина!
  • Трудно, но... дано!...
  • "...Дано във вековете, Българийо, пребъдеш –
    едничка люлка свидна, люляла всички нас!" Харесах!
Предложения
: ??:??