7 сент. 2009 г., 10:00

Вторият кръг на ада 

  Поэзия
1123 0 11

Една изгубена душа,

се лута (да търси мъничко щастие)!

Греховете ù не може да измие и дъжда,

и иска теб... да ù бъдеш причастие!

Тя още търси само теб,

(но и в 100 мъже не те откри)!

Никой няма сърце от лед,

никой, никой... само ти.

По кожата ù са твоите следи,

нищо, че след теб са я докосвали хиляда.

И всеки спомен за теб прави белези,

(душата ù от кожата иска да избяга).

Но ти и нея си белязал,

като с нож и до днес я разсичаш!

С това, че всичко си погазил

и само си се правил, че обичаш!

Успя да я тласнеш в ръцете на порока

и там ще си остане до живот!

С теб научи си добре урока,

че в този свят няма истинска любов!

Щом погледнеше се в огледало,

виждаше само две празни очи.

И едно омърсено от ненужни целувки тяло,

(а колко различна беше преди)!

И отдаваше се всеки ден на различни мъже,

(опита се така да те изстрада)!

Докато разбра, че вече няма сърце

и спечели си място във втория кръг на ада...

 

© Ванеса Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??