Второ аз - това ли е, което
се ражда в твоето присъствие?
И нишките, назаем взети
от Дявола, преплитам съдбоносно с твойте пръсти.

Второ аз... Ти не познаваш първото,
а днес си част от моята душа.
Затуй не вярвам в измерения непреобърнати
и в измислени житейски правила.

Второ аз... А дали е второто?
Дали тази наша ослепяла вселена,
за другите души невидима и затворена,
не е реалността за теб и мене?

Второ аз... И твойто съществуване
ме възпира да говоря в родове.
Те са поредното рамкирано общуване.
А с теб душевно сме светлинни години напред.

И затова пази ме там, сред ослепението,
което само ти и аз достигаме.
И второто ми аз, безпространствено, безвременно,
ще примира, щом те усети, без нужда да те види.

30.11.2009г.
гр. Сан Фернандо


На един уникален човек, който обожавам и нямам сили да изключа от живота си, нито пък да го включа по нормален начин...