5 февр. 2021 г., 20:50  

Вечно аз 

  Поэзия
308 8 19

Една душа си нося за товар–

уж двайсет грама, а пък ме прегърбва.

Дали защото е ненужен дар,

дали защото аз не съм ѝ първата?

Особено тежи на дълъг път,

аха, да се захласнеш по живота

и тя се свлича, цялата от скръб–

скимти като умиращо животно.

От двайсет грама става на небе–

най-страшната градушка на Земята.

Така вали, че ако чужда бе

бих хвърлила я в болка да се мята.

Но връща ме на ниското за час

изчиствам ѝ калта до снежнобяло.

Една душа – а всъщност вечно аз

едва събрано в земното ми тяло.

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вале, Юри
  • Чудесно е, Дени!
  • Надеее, виж че има Васко и Лили също 😂
    Ох, жестоко е това, Наде. Отивам да приспя Орхан и Веско, че Надето ако ги подхване 😂
  • Ще пеят чувам Веско и Орхан?
    Боже мили, не, че се заяждам.
    Юрганът ми, с мартини е залян,
    маслините, с костилките изяждам.

    И никак не ми дреме. Хич биля!
    И нищо, че на лелка ви приличам,
    но с мене ще си вземете беля,
    че чалга никак, никак не обичам
  • Благодаря ви!
    Вале, шлагерите си заслужаваха!
    Калине, засрамих се 🙈🙈🙈
    До утре от мен, да си завивам поезията да спи 😂
  • Ха-ха, мега яко! Но тебе няма кой да те накаже с две звезди, Дени! Ти можеш да разчувстваш и статуя!
    Просто си целуната от Бога!
  • Детелини, вечни рими, вечни рими
    аз ги търсих в социалните среди,
    с телефона и най-свежото мартини
    вас открих и само глупости редим.
    Но сме готини, почти сме млади даже
    и си пеем Веско, Лили и Орхан,
    някой може с две звезди да ни накаже
    но ни дреме на дебелия юрган.
  • Какво да правим, Дени, като сме развили абстиненция към теб! "Знам диагнозата и чакам дозата..." Петък вечер...
  • “Спри, не си отиваййййй.”.
    Простете! Петък вечер... Изби ме на българска музика 😂
  • Прав си, Вале, с една малка корекция - не си тръгваш!
  • Ехе, като на Веселин Маринов ли? 😀😅
  • Благодаря ти, че се спря тук, Скити!
  • Дени, за пореден път, прекрасен стих! Приеми моята възхита!
  • Вале, знаеш ли, че си прав. Важен го коригирах.
    Силвенце, Т.Т., благодаря!
  • Прекрасно пишеш!
  • 💗
  • Благодаря, Калин. Човек, колкото повече се отдалечава от себе си и доброто, толкова повече губи душата си.
    Наде, точно това мислех.
  • На една вълна сме.
  • Дени!!!!.... Глътнах си граматиката...
Предложения
: ??:??