16 февр. 2011 г., 11:48

Вулкан 

  Поэзия » Другая
820 0 8

 


Толкова много любов, вулкан в душата  напира,
кратери пуска от  дим,  в светли пръски  извира.
Докосва чужди съдби  и те просветват във мрака,
магийно слети мечти, единствено  вярна  отплата.

Изригват, после летят, космически следват простора,
вибрира усмивката в тях, обгръщат в сияние взора.
Запяват с ангелски глас,  докосват душите магийно,
слънцата избухват  и пак вулканът шуми енергийно.


© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??